След училище Камал отведе момичетата до старата къща. Беше много стара и много мръсна. Навсякъде имаше боклук. Прозорците бяха счупени и стените бяха влажни. Беше страшно. Ейми не го харесваше. По стените имаше картини на зомбита и скелети. "Ще направим снимки за училищния конкурс за изкуство", каза Камал. Ейми не й хареса, но не каза нищо. - Къде е Грант? - попита Тара. - Е, той купува повече боя. Камал бързо отмести поглед. Тара си помисли, че изглежда подозрително. - Става тъмно, може ли да тръгнем сега? - каза Ейми. Не харесваше зомбита.

После чуха силен шум от шкафа в ъгъла на стаята. "Какво е това?" Ейми беше уплашена. - Не чух нищо - каза Камал. Нещо издаваше странни шумове. В шкафа имаше нещо. - О, не! Какво е това? Сега Ейми беше много уплашена. - Какво имаш предвид? Няма нищо! Камал се опитваше да не се усмихва. Внезапно вратата се отвори с трясък и се появи зомби, което крещеше и движеше ръцете си. Ейми изпищя и покри очи. - О, много смешно, Грант! - попита Тара, отегчена. Камал и Грант започнаха да се смеят. - Ха-ха, бяхте уплашен! - каза Грант. - Харесваш ли ми зомбийския костюм? Ейми хвана ръката на Тара. - Не мога да дишам - каза тя. Камал изглеждаше разтревожен. - Добре ли е? Беше само шега. - Не, тя не е добре, идиот. Тя има астматичен пристъп и забрави инхалатора си. Тара извади телефона си. - Обаждам се на баща й.

Fluidity.Love Newsletter